Адриатическа приказка: Будва, Черна гора

Почивка в Будва

Будва- градът, който бързо докосва сърцето ти. Поне аз така го почувствах, когато за първи път се разходих из стария град.

Дълго мислих и отлагах тази публикация, трудно е да събереш всички впечатления, спомени и моменти и да ги пресъздадеш, така, че думите да са логически свързани, защото моментите, в които странно чувство изпълваше сърцето ми и красотата на това място спираше дъха ми са много!

Дори е излишно да споделям за количеството снимки, и трудния избор, който имах коя да избера и споделя с вас. Избрах най-добрите, според мен. Ще се опитам да споделя с вас, незабравимите моменти, които преживях на тази екскурзия, защото тя е първата ми подобна.

Щастлива съм, че видях толкова красиви места, събрах вдъхновение, познания, красота в очите си, опознах друга култура и се потопих във вълните на Адриатическото крайбрежие.

Пътуване до Будва

Пътуването ни (моето и на съпруга ми) беше с туристическа агенция, защото според мен е по-добре, когато всичко е професионално организирано. Пътуването, екскурзовода, удобствата- все важни фактори за едно хубаво преживяване.

Тези от вас, които плануват посещение на тази дестинация- не се колебайте, а стягайте багажа.

Само ще ви предупредя, че транспорта с автобус е доста дълъг, но гледките, на които ще се натъкнете през прозореца му са запомнящи се.

За първи път преминахме величествените черногорски планини, изпълнени с дълбоки каньони и красиви планински пейзажи.

Ще видите красивата Морача (на сръбски: Morača) река в Черна гора. Тя извира от северна Черна гора, от масива на Ръжача под Врагодол в подножието на връх Велик Зебаоц на планината Лоле, като продължава южно, около 113 км и се влива в Шкодренското езеро.

В северната си част река Морача е бърза планинска река, която тече и разрязва каньон северно от Подгорица. След вливането на притока и Зета, река Морача продължава течението си в равнината Зета.

Когато застанете на моста, под който тече реката, краката ви ще подкосят първо от височината, а след това и от красотата, която ще се разкрие, когато погледнете надолу!

Аз имам страх от височини и си останах на земята, а снимката е толкова доближена, че височината изглежда по-малка, но не е така.

След като преминете планините, ще се озовете на брега на морето.

Красотата на Черна Гора, планини, врязващи се в морето.

Красотата на Будва ще ви зареди с толкова енергия и оптимизъм, че много бързо ще забравите дългия планински преход.

Града при изгрев и залез е като картина. Имахме удоволствието да преживеем няколко паметни залеза, които лично аз ще помня цял живот.

Любимата ми история, която разказвам, когато ме питат как е в Будва?

Стария град на Будва

Старият град е впечатляващ. Старият град се намира върху вдадения в Адриатическо море полуостров в центъра на Будва. В миналото Старият град е бил на малък остров, който впоследствие се е свързал със сушата с пясъчен провлак и се е превърнал в полуостров. Заобиколен е от укрепления от XV в. с порти, кули и крепостни стени. Има пет входа към Стария град, където можете да се насладите на тесните улички и паметниците на средновековната култура.

Будва история

В онез далечни времена, преди още гърците да взаимстват финикийската азбука, се разказва за отвлечена от преобразения като бик Зевс девойка на име Европа, която брат й Кадмус тръгнал да спасява. Дългото му и безуспешно търсене обаче трябвало да приключи в Делфи. Оттам, посъветван от великия оракул, Кадмус поел към нова задача – трябвало да следва крава и там, където тя легне да си почине, да основе град. Така била създадена, не бързайте, не Будва, а Тива – прочут град в Беотия (или от гр. – „Земята на кравите”). Тук ще посъкратя малко историята и няма да навлизам в подробности как героят убил дракон, свещен за бог Арес, и трябвало да служи в продължение на осем години на същия бог, за да изкупи греха си – в крайна сметка получил Хармония, дъщеря на Афродита и Хефест, с която поставили началото на нова династия. На старини Кадмус трябвало да се откаже от трона в полва на внука си и, качен на волска каручка, се отправил към Адриатическото крайбрежие. Там, в новата си родина, Кадмус бил избран от енхелейците за техен водач, сразил местните илирийци, след което и основал град Будва.

Това беше кратка история за града, ако желаете сами ще потърсите още факти, аз искам да споделя преди всичко моето възхищение.

Красивите вековни часовникови кули, които работят и днес за типични за този регион.

Със своя камбанен звън те информират туристите и местните жители за часа.

Малките каменни улички изпълнени с малки магазинчета са много приятни.

Не пропускайте да се разходите около скалите в близост до стария град и да се снимате със символа на града. Символа е статуята на балерина. Гледката ще ви остави безмълвни.

“Танцьорка на Будва”

“Танцьорка на Будва” или “Балерина” е скулптура в Будва. Тя се намира сред скалите, между стария град и плажа Могрен. Бронзовата статуя е символ на града..Тя е дело на скулптора Градимир Алексич, който намерил вдъхновение в стара местна легенда за едно момиче, което имало съпруг – моряк. Моряците плавали на далече по морето и всяка сутрин тя ходила до скалата с изглед към морето, в очакване на завръщането на своя годеник. Тя прекарала цели дни, месеци и години в очакване, но корабът с младия мъж така и не се върнал. Оттогава статуята се превърнала не само в символ на вечна любов и преданост, но и място, където да си пожелаете нещо.

Имах удоволствието да направим вечерна разходка из стария град и случайно се озовахме на една част от крепостта, която беше като тераса.

Та точно от тук се разкри един невероятен залез, придружен с изпълнението на уличен музикант, свирещ на китара.

Този момент се запечата в съзнанието ми като незабравим, шума на вълните разбиващи се във вековна крепостна стена, нежната музика от китара и красотата на залеза…

Уникално!

Щастлива съм, че преживях толкова много спомени на това пътешествие, което започна от Будва и премина през още няколко града, за които ще ви разкажа в други публикации.

Пътувайте и опознавайте нови места, създавайте спомени!
Ще добавя и 10-те черногорски заповеди. Черногорците се смятат за мързеливи и за това им “качество” иронизират себе си!