Обичам ги тези неделни утрини.
Въпреки есента навън е толкова хубаво да започнеш денят с любимите си хора, да се изтягаш в топлото легло и до обяд да си с пижамата…
Спомням си онези безгрижни недели, когато не ми се ставаше, а мама успяваше да ме накара да отида до кухнята, защото от там се носеше един аромат на пекарна.
В неделя имаше вкусна закуска, обикновено тутманик или кренвиршки.
Обожавах кренвиршките.
Разпознавах как ухаят и бързо се измъквах от леглото, за да си взема първа още докато са топли.
Ето, че години по-късно вече аз като майка, по същия начин успявам да събера всички на закуска.
Усещат аромата и пристигат сами, без да ги моля и чакам дълго време.
Така стана и тази сутрин с тези пухкавели.
Да ви призная правя ги редовно, но не успявам да ги снимам, защото просто не оставят от тях.
Днес успях поради простата причина, че помолих да се изчака и дадох няколко да хапват, докато аз направя една- две снимки.
Просто е крайно време да споделя с вас рецептата за тази вкусотия, която се прави от майка ми и мен.
Аз нямам резерви към кренвиршите, защото си вземам от Деликатес Житница.
Вярвам в доказаното качество на деликатесите, които правят, все пак се запознах и с технолога Панчо.
Ако посетите страницата във фейсбук на Деликатес Житница ще се запознаете и с останалите хора от село Житница.
Аз съм я харесалата и така не пропускам нищо ново.
Ако все още не сте опитали Кренвиршите на Деликатес Житница сега е времето да го направите, пригответе и рецептата, която сега ще споделя.
